Шоколадови бонбони с орехи и смокини

October 5, 2011, 10:47 am

≫ Next: Каридопита /Орехов кейк/

$

0

0

       
       Шоколадът е една от моите слабости. Обичам всичко правено с шоколад. При посещението ми на Празника на смокинята в Полилофо, една от почерпките бяха точно тези шоколадови бонбони, увити в станиолова хартия. Успях да науча рецептата и днес бързам да ви я споделя.

ПРОДУКТИ:
       24 сухи смокини “Каламата”
       8  супени лъжици захар с връх
       250 гр. орехови ядки
       300гр. шоколадова кувертюра (или 200гр. млечен шоколад и 100гр. натурален)
       1 с.л. краве масло и при нужда няколко лъжици кондензирано мляко, за да се втечни кувертюрата.

ПРИГОТВЯНЕ:      
       Смокините и захарта се слагат в тенджерка и се долива вода, колкото да се покрият с около 1-2 пръста отгоре. Тенджерката се покрива с капак и се вари продължително време на тих огън (около 50 мин), докато водата се сгъсти на сироп, а смокините  омекнат и набъбнат максимално. Снемат се от огъня. Оставят да престоят една нощ заедно със сиропа и на следващият ден се прецеждат.
       Орехите се запичат на фурна за 10 мин на 150С. С помощта на ножче се прави малък отвор в долния край на всяка смокиня и се напълва плътно с орехи. Притискаме отвора с пръсти и да придаваме кръгла форма на смокините. Кувертюра се разтопява на водна баня заедно с кравето масло и при нужда се добавя малко кондензирано мляко за да се разреди.
       Смокините се потопяват една по една в разтопения шоколад и се  подреждат върху повърхност покрита с прозрачно фолио или пекарска хартия. Украсяваме с помощта на вилица, която потопяваме в разтопен шоколад и разтичаме върху бонбоните. Оставяме да се стегнат на хладно място. На следващия ден увиваме в станиол.

Използвайте качествен  шоколад. От неговия вкус зависи вкуса на бонбоните.  За покритието използвах 200гр. млечен шоколад и 100гр. натурален.
 


По тази рецепта можете да направите също и тарталетки със смокини...


 А знаете ли всъщност колко са полезни смокините?

       От хилядолетия насам хората се занимават с отглеждане на смокинови дървета. Според американско проучване, по открити вкаменени останки на смокиново дърво в долината на Йордания, най-древната смокинова плантация е на 11.500 години.
       Древните цивилизации от Средиземноморието са отдавали особена важност на смокинята и тя е била неразделна част от тяхното всекидневно меню. Консумирали ги пресни, сушени и дори понякога смокините били консумирани вместо хляб.

       Ценните хранителни качества на смокините били познати на древните хора, които освен като храна, използвали плодовете и частите на дървото като лекарство.
      Смокините са идеалният източник на енергия за хора, занимаващи се с интензивна физическа и умствена работа. Не случайно те били включени в диетата на древните спортисти. Освен, че са вкусни, смокините ги зареждали с енергия и им осигурявали отлично здраве.

     В 100 gr. сухи смокини се съдържат:

• 217 kcal, 4 gr. протеини, 55,3 gr. въглехидрати.
• 6,7 mgr. растителни влакна, жизнено важни за доброто функциониране на храносмилателната система и едно от най-добрите лекарства срещу запек.
• 163 mgr. фосфор
• 138 mgr. калий
• 91,5 mgr. Магнезий
• Витамини А, В1, В2, С
• Калций, колкото се съдържа в половин чаша прясно мляко

---

Каридопита /Орехов кейк/

October 28, 2011, 10:00 am

≫ Next: Меденки

≪ Previous: Шоколадови бонбони с орехи и смокини

$

0

0

       Каридопита /в превод, орехова пита/ или орехов кейк е традиционен гръцки сладкиш. За нея съществуват десетки рецепти. Съставките не винаги са стандартни. В някои рецепти се прави с участието на краве масло или зехтин, прясно мляко, а в други дори без яйца. Съществуват различни вариации на каридопита: покрита с шоколадова кувертюра или с млечен крем и сметана, постна и т.н..

       В град Тирнаво (окръг Лариса, периферия Тесалия), освен класическия вариант, каридопитата е популярна в една вариация, която наричат “Пудинга”. Това е каридопита, направена по класическата рецепта, но покрита с ванилен крем и разбита сметана.

       Много популярен е и шоколадовия й вариант, в който се залива отгоре с течна шоколадова кувертюра. Някои дори я правят като шоколадови пастички. Нарязва се на квадрати, които се сиропират леко и се покриват с шоколад.

       Повечето традиционни гръцки сладкиши, правени в тава се наричат “пита”. Не се подвеждайте от наименованието “пита”, всъщност, в повечето случаи, става въпрос за различни видове кейк:
амигдалопита (бадемов кейк), яуртопита (кейк с кисело мляко) и т.н.

       Почти във всяка традиционна гръцка сладкарница в Гърция и чужбина, наред с тавите с баклава и кадаиф и други сиропирани сладкиши, се предлага и каридопита.

       Всяка домакиня има своя изпитана рецепта, така и аз, с радост ще ви споделя моята рецепта за класическа каридопита, по желание на милата Светлана (Eclectic Cuisine)

ПРОДУКТИ:



6 яйца
3/4 ч.ч захар ( или 6 с.л. с връх)
1 ч.ч. галета или 9 ръжени сухара, смлени ( или 6 с.л. с връх)
1 ч.ч. орехи, смлени на едро ( или 6 с.л. с връх)
10 гр. бакпулвер (1/2 пакетче)
1 ч.л. канела равна
1 прахче ванилия

За сиропа:
1,5 ч.ч вода
1 ч.ч. захар (6 с.л. с връх)
5-6 пъпки карамфил (или на върха на чаена лъжичка карамфил на прах)
1 резен лимон



ПРИГОТВЯНЕ:

      Разделяме яйцата. Разбиваме белтъците на сняг с половината от захарта (3 с.л.). Жълтъците, разбиваме с другата половина захар (3 с.л.) на пухкав крем, докато побелеят.

      Смесваме галетата (смлените сухари) заедно с орехите, бакпулвера и канелата.  Към разбитите белтъци добавяме на части жълтъците и сместа от галета + орехи. Бъркаме плавно с ръка, за да запазим обема. Получената смест има плътност като тази на пандишпана.

     Изсипваме сместа в тавичка 25 см (или кръгла форма 24 см) и печем в предварително загряна фурна на 180С ( или на 160-170С с вентилатор), на средната скара,, за около 25-35 мин., до суха клечка. Изваждаме кекса и изчакваме 30 мин да изстине, след което сиропираме лъжица-лъжица с топъл сироп.

     Поръсваме отгоре със смлени орехи и режем по желание на квадрати, триъгълници или ромбове. Украсяваме с цели половинки орехи.

     Как да приготвим сиропа?
В една тенджерка слагаме водата (1,5 ч.ч.), заедно с захарта (6 с.л. с връх), карамфила и два резена лимон и оставяме да ври за не повече от 5 мин. Сваляме от огъня и отстраняваме кармфилчетата и лимоновия резен.

Бележки:Много е важно да ползвате тавичка подходящаза това количеството смес, за да стане каридопитата висока. Хубаво е готовата смес да достига 1 пръст от ръба на тавичката. При печене се надува, но след като изстине спада малко.

 Ако имате някакви въпроси или желаете да запитате за някаква рецепта, с голямо удоволствие бих споделила моя опит.
Успех!

Меденки

January 19, 2014, 4:34 pm

≫ Next: Скордаля и нейните вариации

≪ Previous: Каридопита /Орехов кейк/

$

0

0

Здравейте приятели,
след дълго отсъствие поради майчинство се включвам отново като искам да ви споделя рецептата си за меденки. Вече си имам дегустатор, моята малка дъщеричка. Тя е вече на 20 месеца и обича да опитва различни вкусове. За това как се приготвят можете да видите в клипчето  http://www.youtube.com/watch?v=cjmrnqnv0qk&feature=youtu.be

Продукти:
2 яйца
1 каф. чашка захар = 90 гр.
1 каф. чашка мед= 140 гр.
1 каф. чашка зехтин= 60 гр.
1 каф. чашка олио= 60 гр.
7 каф. чашки брашно= 360 гр.
10 гр. бакпулвер
1/2 чаена лъжичка канела= 2,5 гр.

Глазура:
250 гр. шоколадов кувертюр Nestle ( *аз предпочитам да смеся натурален с млечен, за да има по мек вкус)

Приготвяне:
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем. Добавяме меда на тънка струйка като продължаваме да разбиваме сместа.
Прибавяме постепенно олиото, разбиваме докато го поеме.
Прибавяме зехтина, отново разбиваме докато го поеме.
Прибавяме канелата, а след това брашното, смесено заедно с бакпулвера, като бъркаме с лъжица докато се получи еднородна смес.

Оставяме да почине 10 минути и включваме фурната да загрее на 170С с вентлатор.

Оформяме с помощта на две лъжици малки топки с големината на орех и редим в тава покрита с намазнена хартия. Печем 10 минути  на 170С с вентилатор.

С тази рецепта се получават 44 меденки.

    

Бележка: Ако ви се пресече (сплъсти) разтопения кувертюр, не се притеснявайте! Изсипете го в лист алуминиева хартия или найлоново пликче, оставете го в хладилника да се втвърди и след това го начупете на парченца и го разтопете отново на водна баня.

Успех и до скоро!

Скордаля и нейните вариации

January 26, 2014, 10:26 am

≫ Next: Салата от градински кострец (Ζοχός) и различни видове хорта

≪ Previous: Меденки

$

0

0

Скордаля или алияда (σκορδαλιάили αλιάδα, в превод на български чеснов сос) в гръцката кухня е вид разядка. Напомня на пюре, което се прави  на базата на картофено пюре или накиснат във вода и изцеден стар хляби стрит чесън, маслинено масло и оцет.  Скордаля има много варианти, в съставките, с които се прави влизат орехи, бадеми, бульон от варена риба бакалиарос (треска) или вода от варени картофи и лимонов сок вместо оцет.

В старите времена, за да направят скордаля използвали чукало в хаванче. Стривали чесъна със сол докато стане на кашичка и добавяли постепено картофите или хляба. В днешно време използваме пасатор, миксер, за да си улесним живота.

Скордаля обикновено придружава пържена риба, най-често осолен бакалярос (μπακαλιάρος, в превод на бълг. риба треска). Според сезона се поднася заедно с варени зеленчукови треви, като παντζάρια(червено цвекло), βλήτα (щир), хорта (χόρτα), сескула (листно цвекло) или варени зеленчуци като тиквички, зелен боб, карфиол, а също така и с пържени патладжани и тиквички.

В Йонийските острови ( Керкира, Кефалоня, Лефкада и Закинтош) скордаля се знае като алияда (αλιάδα). Всъщност аляда (agliata) е италианската скордаля. Взема наименованието си от латинското название на чесъна (Allium). Несъмнено алиада е преминала в гръцката кухня по време на владението на тази част от венецианците в продължение на 200 години.

В различните краища на Гърция, скордаля се прави по различен начин. Изброявам  някои от вариациите:

Традиционна скордаля

Най- популярният вариант. Както я показвам във видео-рецептата.

Рецепта: 6 картофа (750 гр), 3 скилидки чесън, 1 каф.чашка маслинено масло (60-100гр.), ½ каф.чашка оцет (30 гр), 1 чаена лъжичка сол.

Приготвяне: Обелваме картофите, нарязваме на едро и сваряваме. Изцеждаме, като запазваме водата и смачкваме с преса. Смиламе с пасатор скилидките чесън заедно с оцета и маслиненото масло. Прибавяме към картофите и разбиваме с тел или миксер като добавяме по малко гореща вода за разреждане и маслинено масло, докато се получи пухкаво и лъскаво пюре.

Бележки: Избягвайте да смилате картофите с пасатор, защото променят вкуса и консистенцията си. Ако нямате преса за картофи, тогава ги намачкайте докато са горещи с вилица.

Скордаля с хляб

Също много популярен вариант. При разговор с по-възрастни хора ми казаха, че по време на окупацията не са имали голям избор какво да ядат. Тогава накисвали стар хляб във вода, изцеждали го и овкусявали с каквото има - сол, чесън, оцет. Това е, бедно и вкусно! После, с течение на годините картофите стават заместител на хляба. В Гръцките таверни се сервира както скордаля с хляб, така и с картофи.

Рецепта: половин хляб, 1-3 скилидки чесън, оцет, около  ½ ч.ч.маслинено масло.

Приготвяне: Средата на хляба се намокря и изстисква от водата. В пасатор се смила първо чесъна с оцета, маслиненото масло, а после се добавя изцедения хляб. Пасира се отново.

Скордаля с орехи

Този вариант е популярен в областта Западна Тракия (Θράκη) , който обхваща градовете Александруполи, Комотини, Ксанти, Орестиада и Дидимотихо.  Казват, че има произход от константинополската кухня. Прави се само с орехи.  В старите времена я разреждали с вода и наразвали на дребно краставица. Консумирала се като разхладителна супа, лятно време на нивата придружена с хляб.

Рецепта: 1 ½  ч. ч. орехи, 2-3 скилидки чесън, 1 с.л. оцет, 3 с.л. маслинено масло, ½ ч. ч. вода, ½ ч.л. сол,

Приготвяне: Продуктите се слагат заедно в пасатора и се разбиват докато станат на пюре. Количеството на оцета и солта коригираме според вкуса ни. Ако ни се стори много гъста, разреждаме с малко вода.

Скордаля с хляб и орехи

Този вариант е популярен в Егейска Македония, Аркадия (Триполи) други райони в континенталната част. Прави се с хляб и орехи.

Рецепта:  1 ч.ч орехи, средата от половин стар хляб, 4-5 скилидки чесън, ½-1 ч.ч. маслинено масло, ½ каф. чашка оцет (30 гр)

Приготвяне: Смиламе в пасатора чесъна с малко от маслиненото масло, след това добавяме и орехите като пасираме отново. Прибавяме хляба, който предварителено сме намокрили с вода и изстискали и останалото маслинено масло. Смиламе още веднъж и ако е нужно добавяме малко вода за да го докараме до желаната консистенция.

Алияда от Кефалоня(остров в Йонийско море)

Рецепта: 8 големи картофа, 8 скилидки чесън (или по-малко, количеството е според това колко пикантна я искаме), сок от 2 лимона, около ½ до 1 ч.ч. рибен бульон, сол и пипер по желание, маслинено масло колкото искаме.

Приготвяне: Сваряваме картофите и ги намачкваме с вилица. В хаванче стриваме чесъна заедно със 1 ч.л. сол, докато станат на пюре. Прибавяме лъжица по лъжица от горещия бульон и разбиваме докато поеме и се стане на крем. Прибавяме постепенно картофите, допълнително сол на вкус, лимонов сок и рибен бульон ако се наложи. Разбиваме докато получим еднородна кремобразна смес.

Скордаля от Ахая на гръцки: Αχαΐα( централен град Патра).
Тази област се намира срещу Йонийските острови и поради това начина на приготвяне е подобен на този на алиада (αλιάδα).

Рецепта:  1 кг картофи, 1 ч.ч. маслинено масло, 5 скилидки чесън, сок о 4 лимона, 2 с.л. сол, 1 парче варен бакалярос.

Приготвяне:  Първо сваряваме рибата, която сме обезсолили както когато ще го готвим и запазваме бульона. В отделна тенджера сваряваме картофите, оцеждаме и разбиваме с миксер, докато станат на пюре. Прибавяме зехтин и разбиваме докато се получи гладка каша. Почистваме парчето риба от костите и прибавяме към картофите като разбъркваме. Разреждаме като добавяме малко от бульона.  Стриваме чесъна ( в хаванче или с пасатор) и прибавяме към сместа. Накрая овкусяваме с лимоновия сок и сол.

Скордаля с тахан от Пелион(окръг Магнезия)

Рецепта: 2 с.л. тахан, 1 ч.ч. леко запечени орехи,н 2 скилидки чесън, 2/3 ч.ч. вода и 2 с.л. сок от лимон, сол и пипер на вкус, 1 с.л. пресен дьозъм дребно скълцан.

Приготвяне: В пасатор слагаме тахана, чесъна и половината от водата и пасираме. Прибавяме орехите и продължаваме да пасираме. Добавяме лимоновия сок, сол и пипер на вкус, вода, пасираме докато се получи гладко пюре. Посипваме с дьозъм.

Скордаля с прясна бакла от Крит

На о-в Крит баклата вирее в планинските райони край Ласифио (Λασιθίου). Съществуват десетки рецепти с прясна и зряла бакла, дори и за бакла, която се пече като пуканки. Пюре от бакла се сервира заедно с осолена риба, като сардела и аншоа и е изключително мезе за местната ракия.

Рецепта: (4-6 порции)
2 ч.ч. прясна бакла, почистена от люспите, ¼ ч.ч. лимонов сок (30гр), 3-4 с.л.вода, 2 скилидки чесън счукан чесън, сол, пипер, ¼-1/2 ч.ч. маслинено масло. 
С остро ножче почистваме баклата от люспите. Попарваме ги за 5 мин във вряща подсолена вода. Оцеждаме и слагаме в пасатор. Смиламе ги заедно с лимоновия сок, вода, чесън, сол, пипер, докато се получи гладко пюре. Прибавяме на тънка струйка маслиненото масло, докато се получи гладък лъскаво пюре.

Исторически бележки

Скордаля

Скордаля правели и древните гърци, но с по-различни съставки: чесън, черни маслини, рендосано сирене, яйца, мед и маслинено масло. Наричали го скордалми (σκορδάλμη).  Имало вид на пастет и с него овкусявали  варени зеленчуци и намазвали върху печени питки.
Във Византия, главно бедните хора, използвали главно основните съставки и  правели този пастет с чесън, маслини и маслинено масло.

Agliata

През венецианската епоха моряците смесвали стрит чесън , маслинено масло, оцет, пипер и с тази смес намазвали филийки с хляб. Това било и главното им меню.
Истинската венецианска алиада, която придружава месни или макаронени блюда, съгласно една средновековна рецепта изисквала по-голямо приготовление. Първо опичали цели чеснови глави на жар, след това ги ги почиствали от люспите и разбивали чесъна в хаванче като прибавяли маслинено масло, среда от бял хляб, подправки и бульон. Доварявали сместа и сервирали топла.
По късно рецептата се претърпяла изменение: Към счукания чесън добавяли среда от хляб намокрена в месен бульон или гроздов сок (шара) или сок от череши, зрънца пипер и толкова бульон, колкото е нужен за да се разреди и остане рядка. Сервирали я студена.

Информация от книгата на ΣπύρουΜπεκατώρουс заглавие: "ΗΚεφαλονιάσταχρόνιαστηΠαδέλας"

Салата от градински кострец (Ζοχός) и различни видове хорта

January 29, 2014, 6:54 pm

≫ Next: Спанак с ориз и ароматни треви

≪ Previous: Скордаля и нейните вариации

$

0

0

Днес ще ви представя още нещичко от традиционното гръцко меню. Това е салата от Зохос ( на бълг. градински кострец). В Гърция се приема за зеленчукова трева, докато в България може да прочетете за него само в някоя брошура за пестициди за борба с плевелите :) Изобщо почти липсва информация, а за снимки пък...изобщо забравете.... Който ще го търси в Гугъл за повече информация да го търси с латинското му име (Sonchus oleraceus).
Подробно съм писала за него в блога в поста Градински кострец.

Как се приготвя?
Тревата се изчиства от наранените и губи листа, трябва да останат само крехките листа. Изплаква се в няколко води, за да не останат песъчинки по листата. В тенджера наливаме вода до средата и чакаме да заври. Слагаме тревата да ври и според това колко е крехка зависи времето за варене, обикновено са нужни около 30 мин. За това дали е достатъчно сварена пробваме с вилица и на вкус.

Докато в България всичко е заснежено и се радвате на прекрасни зимни пейзажи, тук вали от 2 дни почти непрестанно, но затова пък всичко е зелено. Иначе влага до костите. Тъй като тук сняг не вали, едно от развлеченията през зимата е да се излезе на полето и да си събере човек хорта или пък да се си направи разходка с кола и да иде до върха на Тайгета, че да види сняг.

 Сега ще питате...Какво е това хорта??? Хорта са всички ядливи треви, т.е. зеленчукови треви. За някои от тях съм писала в блога. За да не ви обърквам повече ще ви изброя какви ядливи треви, които има по това време на сезона: Зохос, Кафкалитра ( Средиземноморска нузла), различни видове радика. Лапата (Лопуш), Агурица (Краставична трева или бораго).
Повече за видовете ядлива трева можете да видите в снимките ТУК и ТУК, където са показани, така както са на полето.

Някои от тези треви се използват за плънка в баници, а другите се хапват варени на салата, овкусени с щедро количество маслинено масло и лимон,  подкрепени със сирене фета, пържени картофки, маслинки, печена или пържена риба и топъл хляб....и.т.н.

Аз понеже не мога да ви доставя подобни автентични снимки от полето направих една разходка до пазара и заснех някои от тях. От време на време преваляваше и това направи разходката ми още по-вълнуваща.

В далечината се виждат останките от крепостта на града. За повече снимки и нформация от крепостта тук

Пандзари

Средиземноморска нузла (Καυκαλήθρα). Ароматична трева за готвене и в плънка на зелени баници.

Различни билки

Средиземноморска нузла (Καυκαλήθρα). Ароматична трева за готвене и в плънка на зелени баници.

Ладакя, вид радика (Λαδάκια)

Сфеличи, ароматична трева която напомня магданоза, употребява се в зелени баници, заедно със спанак и др.

Вид ткви, които не знам как се готвят

Средиземноморска нузла (Καυκαλήθρα). Ароматична трева за готвене и в плънка на зелени баници.

Ладакя (Λαδάκια). Приготвят се варени на салата.

Средиземноморска нузла (Καυκαλήθρα). Ароматична трева за готвене и в плънка на зелени баници.

Мурсалски чай (Τσάι του βουνού)

Вид радика (άγρια χόρτα)

Целина

Мандарини

Коприва обикновена (0,40€ китката)

Листно цвекло (Σέσκουλα)  http://ve-gea.blogspot.gr/2011/06/beta-vulgaris-var-cicla.html

Микс от различни треви (Χόρτα διάφορα) за салата

Киви

Копър

Спанак с ориз и ароматни треви

February 3, 2014, 10:43 am

≫ Next: Зеленчуци в гювеч

≪ Previous: Салата от градински кострец (Ζοχός) и различни видове хорта

$

0

0

Спанакоризо е една от любимите ни ястия в къщи, готвя го често през зимата, когато има в изобилие на пазара ароматни треви. Даже и на дъщеря ми Александра е любимо и си хапва с апетит когато го готвя.


Вярна на идеята си да ви представям гръцка традиционна кухня искам да ви покажа какви ароматни треви е характерно да се добавят за приготвянето му. Купувам ги от зеленчуковия пазар и се продават на китка. Една китка обикновено съдържа по няколко листа от различни треви като:

• Копър (άνιθο),
• Резене (μάραθος)
• Пореч, Краставична трева (αγγουρίτσα),
• Лопуш (λάπατα),
• Листно цвекло (σέσκουλο),
• Средиземноморска нузла (καυκαλήθρα), 
• Полски мак (παπαρούνα)

Ароматни треви за Спанакоризо ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ

Повечето от тези треви звучат екзотично за България, защото не е широко прието да се употребяват и не се знае, че растат по полето. В Гърция са част от кулинарната култура и се отглеждат в градините и за продан. Комбинацията варира според сезона в който се приготвя спанакоризо, тъй като някои от видовете треви след април- май прегарят. Количеството в което се прибавят също е индивидуално.
Количеството на ориза варира, според това как са свикнали да го приготвят във всяка къщи- с повече или по- малко ориз.
Типът ориз е много важен за крайния вкус на ястието. Аз използвам тип Каролина на “Омега”, който прилича на Арборио , но е на по-ниска цена. Целта е ориза да не се развари и разлигави след като се свари, а зърната да се запазят цели, като едновременно ястието да има едно гъсто сосче.
Овкусява се по желание с лимон. На масата се сервира заедно с фета сирене.
А ето и моята рецепта:
Продукти:

• 1 кг. спанак
• 200 гр.листно цвекло
• 50 гр. лопуш
• 150 гр. краставична трева
• 50 гр. листа от резене и копър
• 25 гр. листа от див мак
• 25 гр. средиземноморска нузла
• 1 глава зрял лук
• 1 връзка перца зелен лук
• 1-2 с.л доматена салца
• 200 гр. ориз подходящ за ризото (Арборио или Каролина)
• 1 ч.ч зехтин

Приготвяне:
Почистваме продуктите от наранените и жилави листа. Измиваме старателно и обилно с вода и нарязваме на едро. Нарязваме на дребно зрелия лук и пресен лук.
В голяма тенджера задушаваме зрелия и пресен лук в зехтина и прибавяме спанака, като задушаваме заедно докато спадне обема им. След това прибавяме ароматните треви като продължаваме да задушаваме. Към края добавяме доматената салца около 1-2 супени лъжици, количеството е на око и според индивидуалните предпочитания на всеки. Като цяло идеята е ястието да смени леко цвета си и леко да порозовее . Добавяме 1 ч.ч вода, похлупваме тенджерата и варим на слаб до среден огън около 20 мин. Последно добавяме ориза и варим още 20 мин, като следим да не загори ястието, (ако е нужно добавяме още малко вода на око).

Добър апетит!

Зеленчуци в гювеч

February 5, 2014, 10:30 pm

≫ Next: Бананов кекс с шоколад

≪ Previous: Спанак с ориз и ароматни треви

$

0

0

Глиненият гювеч е голямо изобретение Всичко приготвено в него става много по-вкусно. Зеленчуците, печени в него стават меки като локуми, особено когато са печени в повече масълце……топят се в устата, залък след залък и хоп! Гювечът неусетно в преполовен ……
Продуктите, които използвах са:

• 2 малки карфиола
• 4 тиквички
• 3 картофа
• 6 моркова
• 1 глава лук
• 1 ч.ч домати (консерва)
• 1 ч.ч. маслинено масло
• 1 ч.ч. вода
• сол, чер пипер (по желание)

Приготвяне:
Задушаваме лука в тиган с малко масло докато стане стъклен и го прехвърляме го в гювеча. Прибавяме зеленчуците нарязани на едро, доматите, които смиламе с блендер и маслиненото масло. Посоляваме, добавяме водата и размесваме. Печем на 220С докато ястието получи хавайски загар.




Александра пак си облиза пръстчетата, хах!
Добър апетит!
 

Бананов кекс с шоколад

February 9, 2014, 11:31 am

≫ Next: Ечемичени сухари или паксимадя

≪ Previous: Зеленчуци в гювеч

$

0

0

Навярно знаете малките деца колко са упорити спрямо храната, когато нещо не им се яде…Ето днес цял ден се опитвах да накарам Александра да изяде един банан и така и не успях, Остана си непокътнат. А пък и аз покрай нея се отядох на банани…..и си мисля…дали да не направя еднин кекс с него? Отдавна се каня да се пробвам така за идеята и ето , че днес му дойде реда.



Направих го по основната рецепта за ванилов кекс, като добавих въпросния банан на пюре и шоколад нарязан на дребно (ако искате може да използвате шоколадов чипс). Исках да стане лек, нали все пак ще е за дете.  Ето и рецептата ми, като ви давам продуктите по реда на смесване:

Продукти:

• 80 гр. краве масло
• 120 гр. захар
• 2 яйца
• 1 прахче ванилия
• 1 банан (намачкан с вилица)
• 50 мл. прясно мляко
• 180 гр. брашно + 10 гр. бакпулвер
• 100 гр. шоколад

Приготвяне:

• Оставете кравето масло да омекне на стайна температура и разбийте с захарта с миксер на пухкав крем.
• Добавете ванилията и яйцата едно по едно. Към получената смес добавете банана, а след това млякото.
• Пресейте брашното предварително с бакпулвера и добавете постепено към сместа като разбърквате с шпатула. ( Съвет за по неопитните: Разбърквайте с плавни кръгообразни движения в посока отдолу нагоре, за да запазите обема на сместа.)
• Накрая добавете шоколада нарязан на дребно и размесете за последно. (Получената смес трябва да е пухкава и кремообразна).
• Изсипете сместа в форма за кекс намазана с олио и напудрена с брашно. Опечете в предварително загрята фурна с вентилатор на 170С за 25 мин.

Да ви е вкусно!
Очаквам да споделите мнение в случай, че опитате рецептата ми!

---

Ечемичени сухари или паксимадя

February 12, 2014, 10:40 pm

≫ Next: Полски мак

≪ Previous: Бананов кекс с шоколад

$

0

0

Как да си направим eчемичени сухари или паксимадя?



Преди време бях писала в блога за критския дакоси показах казах как се приготвя. Бях обещала, че ще ви покажа и начина, по който се прави този сухар, както и да ви разкажа за неговите разновидности. Нещо все ме спираше, защото вътрешно усещах, че не ги правя както трябва. Ето, че накрая дойде време да разбера къде греша и да покажа нагледно как се правят.
Месила съм такива сухари няколко пъти, от различни брашна и винаги съм се чудила защо моите стават много твърди и сякаш клисави, а не така леки и хрупкави, като тези които купувам от фурната ( не говоря за тези които са в найлонови опаковки, те в повечето случаи са натъпкани с набухватели). Дори бях престанала да ги правя, докато наскоро при случаен разговор с един майстор- фурнаджия ми сподели тънкостите за това как се прави качествен сухар. Той ми сподели рецепта за ечемичен сухар, по която направих ето тези наистина вкусни, леки и хрупкави сухари. Искам да ви предупредя, че се иска търпение да ги направите, но затова пък ще им се наслаждавате в къщи като ги комбинирате натрошени в салата или ги приготвите критски дакос с тях. Много е важно да използвате конкретните видове брашна, за да имате желания резултат, тоест да се получи истински ечемичен сухар.
Продукти:

• 1 кг. ечемичено брашно
• 500 гр. бяло брашно от твърда пшеница
• 500 гр. бяло тип 700 – Добруджа
• 300 гр. пълнозърнено брашно
• 40 гр. сол
• 75 гр. хлебна мая
• 1500 мл. вода (минерална или преварена)
• 1 ч.ч. зехтин (=160 мл.)

Приготвяне:
Нагледно във видеото 
 

За начало брашната заедно заедно със солта се пресяват 2-3 пъти. Ечемичено брашно и пълнозърнено брашно са тежки брашна и е необходимо добре да се пресеят. Това се прави, за да поемат въздух и хлябът да стане пухкав.
Водата, която ще използвате трбва да е мека. Затова преварете вода и прецедете през филтър за кафе или купете една бутилка минералнна вода.
Маята се разтваря в 500 мл. топла вода (40С), заедно с 1 с.л. захар и 2 ч.ч брашно и се изчаква да задейства (около 20 мин), докато шупне и стане на пяна.
Брашното се слага в голям съд ( леген) и се заделя една шепа от цялото количество, то ще е необходимо  накрая  при оформянето на питките и хляба, в случай, че лепне по плота.
Разтворената мая и останалата вода (1 литър) се прибавят към брашното и се меси на ръка. Ако имате миксер с бъркалки за тесто месенето става по-лесно. Меси се енергично около 10-15 мин, в началото тестото ще ви се стори меко и лепкаво, но с месенето глутенът се разтваря и тестото придобива еластичност и форма. В края на месенето се добавя 1 ч.ч зехтин, ще видите как тестото ще започне да се отделя от стените на легена и да става на топка. Месенето е приключило, покрива се с прозрачно фолио или се покрива с капак, а отгоре се мята кърпа. Оставя се да почива за около 15 минути.
Тестото се изсипва върху кухненски плот. С помощта на кухненско кантарче разделяте част от тестото (количество което вие желаете) на топки по 100гр. Всяка топка сеизмесва на фитил с дължина 20 см. Завива се на кравай като скривате края отдолу.

  
От това количество тесто аз направих 22 кравая ( х100гр.). Така напълних две тави. Другата част от тестото, 1700 кг. Разделих на две и измесих две продълговати хлебчета. Поставих ги в тавичка поръсена с брашно, подходяща за техните размери. Нарязах всяко от тях на 10 филии с помоща на ножица (=20 филии общо).

  
Покрих тавите с прозрачно фолио и оставих на топло да удвоят обема си. Времето за втасване зависи от стайната температура. Пекох тавите една по една в фурна с вентилатор на 220 С.
Ето тук забележете една много важна тънкост! Печем питките наполвина от времето което е нужно, за да се изпекат напълно, като за консумация (при мен 15 минути на 220С с вентилатор). Това важи и за хлебчетата, които искат малко повече време (при мен 20 мин.) След печенето питките имат бледо розово-златитст цвят, защото не са изпечени напълно, както ако бяха хляб.

  

Тънкост №1: Причината, поради която се пекат наполвина от необходимото е, за да станат след повторното печене( сушене) хрупкави и леки. Ако ги изпечем както ако бяха за консумация, тогава сухарът ни ще стане твърд, (както ставаха при мен до сега).

Тънкост №2: След като се извадят от фурната се оставят да изстинат напълно. Едва тогава питките се разрязват с нож (назъбен) на две по ширина, а хлебчетата се начупват внимателно с ръка на филии по разрезите. Ако се срежат (разделят) топли, ще станат клисави и след като се изпекат на сухари ще станат корави.

В последствие парчетата се подреждат върху скара или в ламарини и се пекат на 150С (без вентилатор) за колкото време е нужно, за да станат на сухари. След печенето може да ги оставите всички заедно да се досушават в топлата фурната цяла нощ.
Ето така се правят при домашни условия пресни, вкусни и хрупкави ечемичени сухари! При разчупване се чупят лесно и издават характерен звук „крац”.

Критски дакос

 
Успех!

Полски мак

February 14, 2014, 3:30 pm

≫ Next: Диворастящи листни зеленчуци

≪ Previous: Ечемичени сухари или паксимадя

$

0

0

Други наименования: Кадънка
Лат: Papaver rhoeas, сем. Макови (Papaveraceae)
Гръцки: Παπαρούνα, Κουτσουνάδα

Полски мак ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ

Нежните млади листа на полския мак имат приятен свеж аромат и се смятат за ароматна трева. Берат се листните розетки, в началото на пролетта, преди да се появят цветоносните стъбла, докато силата на растението се намира още в зелената листна маса.

Представлява неотменна съставка във всякакъв вид традиционни зелени баници. Използва се като ароматна добавка в салати, ястия със спанак и други листни зеленчуци. Участва в традиционната критска хортопита (баница с зеленини), която се прави с 17 ароматни треви.

Листата на мака, заедно с други ядливи треви, след като се сварят в тенджера с вода, се консумират като салата овкусена с лимон и зехтин. Маковите семена се използват за поръсване на различни печива (гевречета, курабийки и др. хлебни изделия).

В народната медицина растението се използва и като билка.

• Запарка, приготвена от цветовете на полския мак има омекчаващо и противокашлично действие.
• Отвара от плодовите кутийки помага при болки в корема , кашлица, нередовна менструация, при сърцебиене и др. 
• Масло, в което са киснати макови семена ободрява организъма и помага срещу запек.

Описание
Едногодишно растение с бял млечен сок и височина на стъблото 20-90 см. Листата са перести, разсечени и едро назъбени. Цветовете са яркочервени, с черно петно в основата си, събрани в четирилистно венче. Тичинките са многобройни, с черни нишковидни дръжки. Плодът е овална гола кутийка, от която след узряването се отделят многобройни черни семена.

Растенията от родаPapaveraceaeвключват около 100 вида. Най- известни са полския мак (Papaver rhoeas) и опиумният мак (Papaver somniferum). От тях са създадени множество декоративни видове, като най-често отглеждани са ориенталския мак (Papaver orientale) и неговите хибриди. Обичат варовите почви и обилното слънце.Маковете се засяват чрез семена. Не понасят пресаждането, но ако се наложи се пресаждат единствено младите растения, с много пръст около корена.

Разпространение.
Полският мак е особено разпространен като плевел в житните култури, сухи тревисти места, из синури, край пътища, в равнините и предпланините. Цъфти април-август.

Химичен състав
В 100 gr сурова листна маса се съдържат: 30Kcal, вода-91,5 gr, протеин -2,3 gr, натрий-41mg, калий-212mg, калций-148mg, фосфор-27 mg, желязо-1,67mg, цинк-2,9 mg , мед-0,29 mg, фибри-1,8gr, холистерол-3,8 gr
Съдържа алкалоидите реадин и реаденин, близки до изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, но също така незначителни количества папаверин, тебаин, глауцин и др. Цветът на венечните листа се дължи на антоциановите гликозиди мекоцианин и мекопеларгонин. Освен това са установени слузни и смолисти вещества, пектин, минерални соли, органични киселини и други.

Легенда
Макът е свещеното цвете на богинята Деметра. Като житен плевел символизира присъствието й в пролетните сеитби. В древността, при честването на Елевсинските мистерии, украсявали статуята на богинята с полски макове.
Древните гърци познавали много добре сънотворните и наркотични свойства му, тъй като изобразявали с макове в ръка синовете на Хадес, Хипнос (в прев. Сън) и Танатос (в прев. Смърт).
Символизъмът за употребата на мака е очевиден, тъй като от съня, който предизвика обикновения полски мак, стигаме до смърта, предизвикана от употребата на опиумния мак (или сънотворен мак- Papaver somniferum).
Според християнската традиция мака пониква под кръста, на който бил разпънат Христос и дължи аления си цвят на капките христова кръв, попила в цвета.

Диворастящи листни зеленчуци

February 16, 2014, 6:35 pm

≫ Next: Канелони с кайма и бешамел

≪ Previous: Полски мак

$

0

0

Съществуват много диворастящи треви които са ядливи. Като общо сред тях са: щир, глухарче, синя жлъчка, градински кострец, полски мак,овчарска торбичка и тученицата На бурените в България се гледа с пренебрежение, а за хранителната им стойност се знае съвсем малко. В Гърция обаче техните лечебни свойства и хранителна стойност са добре познати и са неотменна част от всекидневното меню. Голямото им разнообразие винаги е било източник на евтин вариант за изхранване. Те се консумират по най-различни начини: като салата- сурови или сварени или сготвени в комбинация с други продукти.

Дивостящите листни зеленчуци са изключително богати на витамин А, С, Д, флавоноиди, полифеноли, омега-3, мастни киселини и алфа-линоленова киселина, компоненти, които допринасят значително за антиоксидантната способност (капацитет) на организъма. Съдържанието на ценни вещества при тях е най- високо през пролетта. Много от тези растения са били ползвани векове наред в народната медицина, точно както са ги употребявали великите древни лекари.

Хранителните навици на гърците се базират именно на редовната консумация на дивастящи листни зеленчуци, като често ги наричат „спанакя”.
Напоследък много се говори за критския хранителен режим (или критската диета) ,за това ,че е много здравословна и че предпазва от сърдечни заболявания и ред други заболявания.
Хранителните навици на всеки народ не е нищо друго освен резултат от търсене, което започва преди много стотици години с една единствена цел-задоволяване на ежедневните нужди за храната.

Критският хранителения режим всъщност е хранителните навици, усвоени от един непридирчив и пестелив народ. А какво ли по-различно би могло да има в менюто им освен от това което дава Господ?
Основната храна на критяните била: бобовите растения, нахут, бакла, леща, грах, зеленчуци, пандзар, ряпа, див артишок, радики, краставици, тикви, целината и ядливите треви. С зехтин, сол, риган, чесън и лук овкусявали това бедно меню.
Освен с надземната част, критяните знаели да се изхранват и с корените и грудките на растенията. Ето от там е дошла и пословицата: „Гърците дебелеят, дори когато магаретата умират от глад”, защото магаретата ядат само зелената част, доката хората знаели да ядат и корените.

Повече от 150 вида диворастящи треви и зеленчуци участват в менюто на критяните, дори растения с токсични свойства в ограничени количества се използват за готвене. Пример за едно такова е огничето (Anagallis arvensis), което участва в микс от треви, които критските домакини стъкмявали, за да направят вкусни гозби. Всъщност може да се каже, че именно критските домакини са поставили основите на критската диета, в стремежа си да поднесат вкусни ястия на масата.

До преди няколко десетки години критската диета е имала съществени различия що се отнася до района. Така в западната част на острова, планинската, където е било развито предимно животновъдството, в менюто често са присъствали млечните продукти , докато в източната надделявали бобовите растения и най-вече баклата. Месото било разменната единица в животновъдството и рядко ядяли, с изключение на големите празници -Великден и Коледа, а по-късно и през неделите. Хранели се обаче с мляко, сирене, яйца.
Като общо обаче на целия остров се консумирал в изобилие зехтин .
С обилно количество зехтин, бобовите и зърнени храни, диворастящите треви, плодовете, в комбинация с ограничено количество месо, козе мляко, дивеч и риба, били главната прехрана на критяните в продължение на 400 години.

Проучване то на биологичната стойност на критския хранителен режим започва с така нареченото „ Проучване между седемте страни”, което започва през 1957 година и продължава и до днес. Целта на проучването била да се изследва ефекта на хранителните навици спрямо здравето и дълголетието на 1000 мъже на възраст между 40-50 години , в седем различни страни и региони ( Финландия , САЩ, Холандия , Италия, Гърция ( Корфу ) , Гърция ( Крит ) , Югославия, и Япония) . В това проучване се доказало, че на Крит има най-малък брой на смъртните случаи от рак и сърдечно-съдови заболявания от всички други области и с много голяма разлика .

Диворастящите треви, включително и ароматните билки, които се прибавят към ястията, вече е доказано с редица научни изследвания, че съдържат компоненти с висока хранителна стойност, спомагащи за запазване на здравето и дълголетието. Едно предимство на диворастящите треви в сравнение култивираните е, че се събират от площи, чисти от химически замърсители (препарати за растения, изкуствена тор и други подобни).
Разбира се, повечето от тези видове растения растат и се консумират в цялата страна.Често пъти с едно име наричат различни растения, затова е правилно да се упоменават с латинските им имена.

Тученица, тлъстика

лат: Portulaca oleracea L.
Тученицата заема почетно място в гръцката кухня. Тя има леко кисел вкус и се използва за салати предимно в суров вид.



 Щир, Амарант, Куча лобода
Лат: Amaranthus blitum var. silvestre, сем. Amaranthaceae
Много популярено растение в Гърция, евтин листен зеленчук, който се отглежда в почти всяка градина и се намира лесно на зеленчуковия пазар. Роднина на срещащите се в България различини видове щир, които растат най-вече като плевели.


Слез,  Камиляк, молоха
лат: Malva sylvestris L.
В старите години от цъфналите клонки на слеза правели венци и гривни, за да посрещнат пролетта. В много села на о-в Крит, на 1 май украсяват вратите на къщите с цъфнало клонче от маслина и слез заедно с житен или ечемичен клас.

Пореч (Borago officinalis)
лат: Borago officinalis, сем. Грапаволистни
Борагото е оригинална подправка, ценна билка и медоносно растение. Традиционно се отглежда като зеленчуков вид и подправка, а днес и за фармацевтични цели, заради маслото, наречено „star flower oil” или „borage oil”, което се извлича от семената му.

Листно цвекло, Сескуло, Сескула
лат: Beta vulgaris var. cicla, сем. Лободови
 Листното цвекло е зеленчик, с който се приготвят множество ястия- супи, салати, сармички, яхнии, зелени баници и др.Използват се листата, които на вкус напомнят спанака и затова много често тези два зеленчука се използват заедно.

Кострец, Зохос
лат: Sonchus oleraceus‐ сем. Asteraceae
Кострецът е известен в Гърция под името „зохос” и се събират главно два вида от това растение- светлозеленият и червеният. И двата са почти еднакви и се различават единствено по цвета. Растението има сладък вкус и се смята за зеленчукова трева.

Средиземноморска нузла, Кафкалитра
лат: Tordylium apulum L.
Средиземноморската нузла е ядлива трева с приятен аромат, която се смята за зеленчук и се използва главно при приготвянето на пролетни зелени баници (хортопити, спанакопити). Прибавя се в малки количества, за да придаде приятно ухание и вкус...



Лечебна ружа
лат:(Althaea officinalic)
Ботаническото име на лечебната ружа произлиза от гръцката дума ”άλθω”, което означава „лекувам”. Позната като храна и лекарство от древни времена, тя присъства и до днес в кухнята на много народи.

Полски мак 
Лат: Papaver rhoeas
Нежните млади листа на полския мак имат приятен свеж аромат и се смятат за ароматна трева. Представлява неотменна съставка във всякакъв вид традиционни зелени баници. Използва се като ароматна добавка в салати, ястия със спанак и други листни зеленчуци.

Канелони с кайма и бешамел

February 19, 2014, 2:49 am

≫ Next: Spanakopita Спанакопита

≪ Previous: Диворастящи листни зеленчуци

$

0

0

    Здравейте на всички които обичат да надничат при мен!
Новото при мен след дългото ми отсъствие от блога поради майчинство е, че след появилата ми се анемия по време на бременността, започнах отново да хапвам месо и риба. Така, че от време на време ще се мярва в блога по някоя такава рецепта.

Днешното ми предложение е канелони. Да призная никога не бях готвила с тях, но трябва да призная, че е голям пропуск от моя страна….Миналата седмица изведнъж ми дойде вдъхновение да се опитам да направя нещо с тях, но понеже нямах никаква идея се доверих на рецепатата върху кутията, а за сверка гледах няколко италиански видео в YouTube как се правят.



При първия ми опит резултата се хареса на всички, най-важното…Александра пак яде с ръчички от чинията и затова решихме пак да ги направим скоро. В изпълнението на двата опита участва даже и таткото. Първият път забравих да завия тавичката с алуминиево фолио (пишеше го в рецепата) и канелоните ми останаха малко сухи. При втория път обаче долях дори малко водичка в тавата преди да ги опека, покрих с фолио и всичко беше както трябва.

Снимките ми не са от най-хубавите, но нямаше време за по-добри. След като извадих тавата на масата, веднага се залепиха покрай мен таткото и Александра и почнаха да нервничат в хор…таткото да вика: Айде пак с тези снимки, кога ще ядем?, а пък Александра да се протяга към тавата и да повтаря: мам-мам-мам….

Относно продуктите…видях, че май в България няма сирене Регато на Кериголд или кефалотири, така че вие заместете с каквото на вас ви харесва.
Ето и рецептата:

Продукти:

• 1 опаковка от 250 гр. канелони
• 1 ч.ч. жълто сирене Регато ( може да заместите със пармезан или кашкавал по ваш избор)

За доматената салца:

• 1 скилидка чесън
• 500 гр. пресни домати настъргани на ренде (или 1 консерва)
• 1 ч.л доматено пюре
• 1 ч.л. захар
• 1 голям морков
• сол, пипер на вкус
• 3 с.л. зехтин

За пълнежа:

• 850 гр. кайма
• 1 глава лук дребно нарязан
• 70мл. бяло вино (=1 винена чашка)
• 1 парченце от пръчка канела
• 1 ч.л. доматено пюре
• 1 ч.ч. доматена салца (заделете я от салцата която ще сварите)
• 3 с.л. зехтин

За бешамела:

• 600 мл. прясно мляко
• 4 с.л. брашно (без връх)
• 5 с.л. зехтин

Приготвяне:
1) Направете доматената салца:
   В малка тенджерка загрейте зехтина, сложете скилидка чесън, нарязана на филийки и запържете за кратко, докато чесъна ароматизира маслото и добие бледо златист цвят.
Прибавете настърганите домати, моркова нарязан на парчета, доматеното пюре, захарта, сол и пипер. Варете до средна гъстота. Отстранете парчетата морков от салцата (той ще ви потрябва за пълнежа).

2) Пригответе пълнежа за канелоните:
   Нарежете 1 глава лук на дребно, запържете в 3 с.л. зехтин докато омекне. Прибавете каймата и задушавайте заедно докато побелее. Прибавете парчетата морков, като ги намачкате с вилица. Загасете с виното, прибавете парченцето канела, сол и пипер на вкус, изчакайте да се изпари алкохола на виното и прибавете 1 чаена чаша (150 гр.) от готовата доматена салца и 1 чаена чаша вода. Похлупете тенджерата и оставете да се готви на тих огън за около 20 мин, докато се сгъсти. Свалете от огъня и оставете да се охлади.

3) Пригответе бешамела.Той трябва да бъде по-рядък от обикновено.
  Изпържете 4 равнисупени лъжици брашно в 5 с.л. зехтин до светло златисто. Прибавете 600 мл. прясно мляко, щипка захар, сол на вкус и разбивайте с готварска тел, за да стане гладък. Варете докато се сгъсти. Свалете от огъня и добавете 1/2 ч.ч. жълто сирене Регато.

4) Оформяне на ястието:
   Изберете подходяща тавичка, която да събере плътно канелоните. Разпределете 5 супени лъжици бешамел на дъното на тавичката и поръсете 2-3 лъжици от доматената салца.
Към пълнежа от кайма прибавете 5 с.л. бешамел и разбъркайте.
С тази смес напълнете канелоните (без да ги варите предварително) с помощта на лъжичка (или ако желаете може да използвате пош, става по бързо).

Така напълнените канелони покрийте отгоре с останалото количество бешамел (аз прибавих и малко водичка в тавата допълнително, за да се изпекат и омекнат хубаво). Накрая поръсете с доматена салца отгоре.


Канелони с кайма и бешамел
ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ
ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ
 
Покрийте тавичката с алуминиево фолио (за да се задуши ястието и да омекнат добре канелоните) и изпечете на 200C във фурна без вентилатор (за да не се пресече бешамела) за 35-40 минути.
Свалете алуминиевото и посипете ястието с ½ ч.ч. сирене Регато, допечете до златисто.

Ако имате търпение можете да видите нагледно как се оформя ястието в тези клипчета (аз лично предпочитам първото, с възрастния готвач, хареса ми неговия начин,

от второто ми хареса колко бързо се пълнят с пош. (авторът не позволява да бъде вградено, цъкнете на линка)
https://www.youtube.com/watch?v=iqq6Me68k4g



 Добър апетит!

Spanakopita Спанакопита

February 23, 2014, 11:27 pm

≫ Next: Сирене Фета в плик с мед и сусам

≪ Previous: Канелони с кайма и бешамел

$

0

0

В къщи всички много обичаме спанакопита, дори и малката Александра може да изяде почти цяло парче за закуска. По това време на пазара има спанак и ароматни треви в изобилие, така, че на мен остава само да имам настроението, за да я спретна. Когато имам място в фризера правя няколко спанакопити, в по-малки тавички, които замразявам и така имам с какво да почерпя неочаквани гости.

Точените листи правят спанакопитата много по-вкусна. Аз съм си измислила една моя технология да точа листи много бързо и без да се използвам допълнително брашно. Тестото е много сполучливо и страхотно пластично. Моята спанакопита има винаги две тънки кори и не много дебел пълнеж (за да не подмокря корите след изпичането). Така след изпичането остава хрупкава за дълго време. Има и една тънкост при печенето, за да стане хрупкава- печене на 175С с вентилатор, т.е на температурата при която пека бишкоти, кексове. При тази температура спанакопитатата се пече най-добре и във вътрешността не задържа вода.

Пълнежът е същият с който правя спанакопита, т.е.от спанак, пресен лук, зрял лук, зелении (листно цвекло, коприва, лопуш, ароматни треви) и сирене фета, не много солено. Понеже в България е трудно да се намерят тези зелении, можете да прибавите праз лук за обогатяване на вкуса.

Ако обичате копривата, можете да направите тази баница от коприва и ароматни зелении по ваш избор. Правила съм такава и е много вкусна.
Ето и рецептата:
Продукти за тестото:

• 1/2 чаша зехтин
• 1/2 ч.ч. прясно мляко
• 1/2 ч.ч. вода
• 1 ч.л. оцет
• 1ч.л.захар,
• 1 ч.л сол
• около 3 ч.ч. брашно (колкото поеме)

Приготвяне на тестото:

В дълбока купа смесете зехтина, прясното мляко, водата, оцета, захарта, солта и разбъркайте. Пресейте брашното и прибавяйте на части.В началото бъркате с лъжица  докато започне да се сгъстява и замесите с ръка меко тесто. Поставете в купа, покрийте с прозрачно фолио и оставете да почине 1 час. През това време пригответе пълнежа.

Продукти за пълнежа:Количеството което давам е примерно, ако ви остане излишно, запазете го в фризера за друг път.

• 750 гр. спанак
• 1 зрял лук
• 4 стръка пресен лук
• 200 гр. зелении (ако нямате такива заменете с праз)
• ароматни треви: резенеили копър

Приготвяне на пълнежа:

Задушаваме нарязания на дребно пресен и зелен лук в 1/2 ч.чаша зехтин, докато омекне, прибавяме спанака нарязан на ленти (може да използвате и замразен), след като омекне и спадне добавяме зелениите, каквито имате според сезона (лопуш, листно цвекло, коприва, пореч, полски мак, средиземноморска нузла и ароматни треви: резенеи копър). Задушаваме всичко за около 20 мин, докато се изпари отделилата се вода от тях. Отстранете от огъня и оставете да изстине.
Оформяне:

• тава с диаметър 30 см.
• две парчета дебел найлон
• половин цяло яйце разредено с малко вода
• 1/2 ч.ч. сирене фета
• 1 с.л. зехтин

Ще са ви нужни две парчета дебел найлон. За тава с диаметър 30 см за кората, с която ще покриете дъното откъснете топка тесто с тежина 400гр., разточете с помощта на найлоните на кора с дебелина 3 милиметра. Намажете дъното на тавата с 1 с.л. зехтин с помощта на четка. Покрийте дъното с кората, наместете и отлепете от найлона.
 

При мен се получи кора много по-голяма от тавата, защото откъснах повече тесто от необходимото. Изрязах излишното с нож.  Пресметнах, че за да се получи точна ви е нужно 400 гр. тесто.

   

Разпределете равномерно плънката отгоре. За тази тава на мен ми трябваше около 500 грама плънка (едно кастронче). Натрошете отгоре 1/2 ч.ч. сирене.

   

По същия начин разточете втората топка тесто на кора със същата дебелина. След изрязването на излишното измерих, че тестото трябва да тежи (300 грама).

   

Поставете в тавата и затворете баницата като загърнете краищата навътре. Намажете с яйце, разредено с вода с помощта на четка. Набодете с нож, за да излизат парите и да не се издува баницата.

 

Печете в фурна с венилатор на 175С (или на позиция в която печете кекс или курабийки) до златисто, при мен за около 50 мин-1 час.

Допълнение:
Пропорции за тава с диаметър на дъното 30 см:
долна кора 400 гр тесто
горна кора 300 гр. тесто
пълнеж 500 гр.
сирене 90 гр.

Пропорции за тава с диаметър на дъното 26 см:
долна кора 250 гр тесто
горна кора 180 гр. тесто
пълнеж 360 гр.
сирене 60 гр.


 
Ако имате някакви въпроси ще ви отговоря с удоволствие.

Добър апетит с Александра :) Разглеждане на всички Сваляне на всички

Да ви е сладко!

Сирене Фета в плик с мед и сусам

March 1, 2014, 3:10 am

≫ Next: Грис халва с ядки и стафиди (Politikos simigdalenios halvas)

≪ Previous: Spanakopita Спанакопита

$

0

0

  Честита Баба Марта на всички! Закачихте ли мартениците?
Днес първомартенски ще ви представя едно много вкусно и бързо предястие, което отива страхотно с чашка узо или ракия.

 

Правих го вече два поредни дни, защото много ни се услади. Единствено трябва да подберете сирене с мек вкус и не много солено, което ще нарежете на резени не по-дебели от 1 см. Тази закачка напоследък стана мода в гръцките ресторанти, всъщност това е един вид вариация на сирене саганаки. Първият път проявих голямо недоверие спрямо добавката на оцет, но накрая установих, че след като заври заедно с меда и се получи едно сладко-кисело сосче, наистина допълва отлично пърженото сиренце.


Продукти за четири порции:
4 плочки сирене (с дебелина 1 см)
4 листа за баница
сусам- бял и черен
олио за изпържването,
малко вода за слепването на краищата
За медения сос: 
2 с.л. мед, 1 с.л. оцет 1 с.л. вода

Приготвяне:
В джезве сипете меда, оцета и водата. Загрейте ги и разбърквайте докато заврат. Отстранете от огъня.
Сгънете един лист за баница на две. Наръсете го с малко зехтин и сусам- бял и чер.
Поставете плочка сирене и завийте както е показано на снимките.
     

Намокрете краищата на листа с помощта на четка и малко вода, за да се не се разгъва при пърженето и да има по-хубав вид.

     

Пържете сиренцата в достатъчно олио и не много горещо масло, за да получите златист цвят и да не ви загорят бързо.

     
Залейте всяко сиренце с медения сос и поръсете с малко сусам.
         

Добър апетит!

Грис халва с ядки и стафиди (Politikos simigdalenios halvas)

March 2, 2014, 2:32 am

≫ Next: Постен шоколадов кейк

≪ Previous: Сирене Фета в плик с мед и сусам

$

0

0

   Утре, в понеделник започват великденските пости. Този понеделник се нарича чиста неделя (Καθαρή δευτέρα) и по традиция на масата се слагат постни ястия- най-вече октопод, калмари, скариди, лагана (вид сплескан овален хляб), туршии, халва и др. По този случай искам да ви покажа една рецепта за постна цариградска халва.
   В Гърция  цариградската кухня (πολίτικη κουζίνα) се зачита особено, тъй като навремето много гърци са живели в Цариград. В последствие, поради политическите събития са били принудени да оставят къщите си да отидат в Гърция. Много хора останали без дом и много семейства били разделени. Ако ви е интересно да научите повече по въпроса гледайте един много интересен филм Цариградска кухня Politiki kouzina, там ще се пренесете в атмосферата на събитията, ще се посмеете и ще научите, защо толкова се отдава внимание на всичко свързано с Цариград и най-много, когато става дума за ястия.



Така, че тази грис халва идва от Цариград и е много ароматна и вкусна. По принцип традиционния начин да се сервира грис халвата е да се роши с вилица или се оформя на продълговати хапки с помощта на две лъжици.



Продукти за сиропа:

• 4 1/2 ч.ч. вода (900 мл)
• 2 ч.ч. захар
• 1 парче кора от лимон. 1 парче кора от портокал
• 1 малка пръчка канела
• 5 карамфилчета

Приготвяне на сиропа:
Водата и захарта се слагат да заврат и се прибавят ароматните съставки. Сиропът се оставя да ври за около 5-6 мин на среден огън.
Продукти за халвата:

• 2 ч.ч. едър грис
• 2/3 ч.ч. олио слънчогледово
• 1 ч.л. канела на прах
• 1/2 ч.ч. белени бадеми
• 1/4 ч.ч стафиди светли “Султана”
• 1/4 ч.ч. стафиди черни
• 20 гр. кедрови ядки

Приготвяне на халвата:
В дълбока тенджера сипете олиото и гриса. Загрявайте на среден огън, като разбърквате непрекъснато с дървена лопатка, докато гриса започне да потъмнява. Тогава добавете канелата, ядките и стафидите и продължете да разбърквате докато гриса  получи приятен златист цвят (внимавайте да не го прегорите). В този момент отдръпнете тенджерата от огъня сипете част от сиропа, като разбърквате непрекъснато. Сложете тенджерата отново на огъня  и добавете постепенно всичкия сироп. Разбърквайте докато халвата се сгъсти и може да се гребе с лъжицата без да се разтича.
Отстранете от огъня, покрийте с кърпа и оставете да почине за около 10 минути. Изсипете в кексова форма или тавичка или купички за сладолед. Преди сервиране посипете по желание екстра с канела.
 

Да ви е вкусно!

---

Постен шоколадов кейк

March 8, 2014, 4:03 pm

≫ Next: Лозови сърмички / Долмадакя

≪ Previous: Грис халва с ядки и стафиди (Politikos simigdalenios halvas)

$

0

0

     Νηστίσιμη σοκολατόπιτα

        Макар и със закъснение искам да ви покажа няколко снимки на ястия за Чистия понеделник (Καθαρή Δευτέρα). Бяхме поканени на гости, масата беше отрупана, имаше много хора и ми беше неудобно да снимам по-обстойно, а пък и нетърпението на гърците като видят ядене е вече известно …… ако много досаждам, рискувам да ми боднат някоя вилица в обектива по погрешка.

Калмари пържени

Лагана (продълговат плосък хляб от обикновено тесто)

Тарамосалата

Калмари пържени

Лозови сърми (долмадакя), не съвсем постни, защото бяха с застройка...

да, обаче бяха вкусни, защото Александра изяде пет!!! Рецептата за тях в следващия пост :)

       За случая бях приготвила постен шоколадов кейк …..(да, натуралния шоколад в Гърция се причислява към постното!)…..стана много вкусен.



      Адаптирах две рецепта в едно (една за шоколатопита и една за фануропита) и се получи тази вкусотия. Нали фануропита е постен кейк и така ползвах рецепта без да прибавям орехи, стафиди, канела, намалих количеството на захарта и добавих вместо тях какао.  След като се изпече го напоих със сиропче, което приготвих от захарта, която намалих от основната рецепта за кейка. Кейкът изпекох в кръгла форма за торта с диаметър 26 см.(Според предпочетанията може да се изпече и в тавичка 30 Х 35, но ще стане по-нисък.)
Нарязва се на 12 парчета.Накрая покрих с шоколадова глазура и всичко стана 6!

      Шоколадовата глазура направих от равни количества кувертюра и сладкарска сметана 35%…..е, не беше съвсем постна, ама δεν πειράζει (няма значение), то толкова “постна” мазнотия се изяде този ден, че това да й кусура….Всъщност имах най-добро намерение да стане наистина постна, но в последния момент (в неделя късно вечерта) открих, че слънчогледовото олио ми е свършило и нямаше как….Иначе постна шоколадова глазура може да направи с кувертюра и олио,.. Кейкът изпекох в ринг с диаметър 26 см. Нарязва се на 12 парчета. Ако желаете може да намалите дозата наполовина, като използвате по-малка форма, с диаметър 20 см

Продукти (за 12 порции):

• 300 гр. сок от портокал (около 4-5 портокала)
• 250 гр. слънчогледово олио
• 200 гр. захар
• 420 гр. брашно
• 60 гр. какао (6 равни супени лъжици)
• 20 гр. бакпулвер
• 1 прахче ванилия

       В купа се смесват олиото и захарта, портокаловия сок и ванилията. Бъркат се с тел за 2-3 минути.
Брашното, какаото и бакпулвера се пресяват заедно и се добавят към течните съставки.
Получава се рядко кексово тесто. Пече се до суха клечка (35-40 мин) на 175С с вентилатор.

      Сироп:
120 гр. захар (2/3 ч.ч.) + 250 мл. вода (1 1/2 ч.ч.).
Вари се 5-6 мин. С топлия сироп се залива равномерно лъжица по лъжица изстиналия кейк, .

     Шоколадова глазура:
125 гр. шоколадова кувертюра + 125 мл. сладкарска сметана 35%.
Сметаната се загрява докато заври, отстранява се от огъня и се добавя шоколадовата кувертюраа на парченца. Бърка се докато се охлади до 30 С, (нанася върху кейка на тънка струйка в центъра и се приглажда с метална шпатула, за да се разлее равномерно)

***************************************************

     Постна шоколадова глазура: ((с каквато трябваше да бъде покрит кейка)
200 гр. шоколадова кувертюра + 50 гр. олио.
Разтопяват се заедно на водна баня, охлажда се и се глазира.

***************************************************

    Може да се направи и комбиниран вариантна глазура. С него едновременно се глазира и сиропира сладкиша, като предварително се надупчва. ( По-късно се сетих и за него…..)

• 250 гр. вода = (1 1/2ч.ч)
• 180 гр. захар = (1 1/2 ч.ч.)
• 60 гр. какао = (6 равни супени лъжици)
• 1 прахче ванилия
• 100 гр. шоколадова кувертюра, (стрита на ренде)

*************************************************
     Кейкът се оставя да се стегне за една нощ на стайна температура, (а ако времето е горещо - в хладилник).

Да ви е вкусно!!!

Лозови сърмички / Долмадакя

March 9, 2014, 5:57 pm

≫ Next: Калмари пържени

≪ Previous: Постен шоколадов кейк

$

0

0

    Ντολμαδάκια


    
Продукти:

• 3 големи глави лук нарязан на дребно
• 3 ч.ч. ориз Каролина или друг подходящ за сарми
• 1 скилидка чесън, нарязана на тънки филийки
• 3-4 клончета копър, ситно нарязан 
• по желание може да добавите пресен джоджен или магданоз (аз не слагам)
• 1 ч.ч. зехтин

Сос авголемоно (яйце и лимон):

• 2 яйца
• сок от 2 големи лимона
• 1 ч.ч. от водичката, в която са врели сармите

Приготвяне:
Запържваме лука и скилидката чесън в 1/2 ч.ч. зехтин докато омекне, прибавяме измития ориз и запържваме заедно за кратко и доливаме 1 ч.ч. вода, подправяме със сол и чер пипер, копър, разбъркваме едновременно и когато ориза попие водата, сваляме от огъня. Сипваме по 1 ч.л от плънката в лозов лист и завиваме на продълговата сармичка.
Плънката е достатъчна за около 45 сарми. Подреждате в тенджера, излизат около 2 реда, добавяте 1/2 ч.ч. зехтин, покривате с чиния и доливате вода, около 4 ч.ч. чаши. Варите на слаб огън докато лозовите листа омекнат, ако е нужно добавете още вода.

За долмадакя яланджи (ντολμαδάκια γιαλαντζί):
Ако искате да направите постни сармичките, тогава след като са се сварили ги залейте със сока от  два лимона, след като поизстинат и се стегнат сервирайте.

За долмадакя авголемоно (ντολμαδάκια αυγολέμονο):
За да направите сос авголемоно, разбиете две яйца с миксер за кратко като добавите постепенно сок от два лимона. Към тях добавете 1 ч.ч. от водичката, в която са врели сармите. Прибавете този сос внимателно към ястието, като веднага отстраните тенджерата от огъня, за да не се пресече яйцето. Разклатете тенджерата внимателно, за да попие равномерно соса. Сервирайте след като поизстинат.

Също така може да направите смесени сарми от лозови и листа от маруля.
Марулените листа за да могат да се завиват, се попарват предварително за 10-20 сек в гореща вода и се изстудяват веднага в съд със студена вода. Внимавайте да не се разварят.

Снимките са от друг момент, сармите са само с марулени листи, а плънката е с кайма и ориз.

Марулените листа са по-нежни и се сваряват по-бързо, като общо около 30-40 мин.

         

         *** Стават също много вкусни! ***
 По принцип е по-хубаво сармите (каквито и да са те) да се ядат няколко часа, след като са сготвени, тогава са стегнати, не губят формата си при сервиране и на мен лично дори са ми по-вкусни.



Да ви е вкусно!

Калмари пържени

March 10, 2014, 4:23 pm

≫ Next: Супа от боб мунг (папуда)

≪ Previous: Лозови сърмички / Долмадакя

$

0

0

        Καλαμαράκια τηγανιτά



        На всички ни се услаждат пържените калмари, особено когато ги хапваме сервирани в таверна. Все се питаме за начина, по-който са приготвени, за да бъдат крехки отвътре, с хрупкава коричка и защо когато пържим калмари в къщи, около печката заприличва на бойно поле…..а калмарите ни стават жилави и сухи.

       Всъщност за мен беше предизвикателство да разгадая тази маестрия, след многократни незадоволителни опити. Мислех си, че не е кой знае колко важно постижение, че всички домакини тук знаят да ги правят перфектно и просто реших, че най-накрая и аз съм им  хванала колая.
И ето, че миналата седмица, когато ходих се събрахме по случай Чистия понеделник в моята приятелка, ми се похвали, че научила тайната на крехките калмари от една готвачка в таверна. Оставам си аз зачудена и чакам да чуя тайната….Тайната значи била, бъдат оцедени максимално от водата и да се пържат в много и горещо масло за кратко време……аз пак си оставам зачудена и питам: “Че ти не знаеш ли”? Почва тя да ми се оплаква, че никога не й ставали сполучливи и все й пръскали и излизали жилави.

     На мивката чакат три килограма калмари за пържене, изважда тя един тиган, налива масло и се приготвя да пържи. Представям си резултата и почвам да нервнича, питам дали няма дълбока тенджера, за да изпържи калмарите в нея. Тя продължава да гледа недоумяващо как може да се пържи в тенджера. Аз й обяснявам, че тиганът не е подходящ, защото е плитък, а калмарите искат да се “къпят” в масло (така както ги пържат в фритюрниците в таверните) и освен това когато се пържат в много масло, на малки порции в тенджера не пръскат толкова много, стават за кратко време и температурата на маслото не спада. Казвам й, че в домашни условия каламарите стават жилави, когато се пържат на големи порции, тогава температурата на маслото спада, започват да врат, да отделят вода, съответно и да пръскат на всички посоки….  Почна тя да кима с одобрение и пусна първата порция в тигана….. Гледам аз на нокти, колко калмари ще сложи тя вътре и ръмжа….Подвиквам: Стига! Стига!…..Резултатът беше задоволителен, изпържиха се както трябва, обаче маслото все пак цапаше наоколо.        

     Настоях аз да извади една дълбока тенджера, че да станат както трябва, а и да има да чисти по-малко след това и я пратих да сервира на гостите. По едно време ми хрумна, че щом като тя не знае как се пържат, значи има и други, като нея, извадих телефона и дръпнах това видео. После колективно ядохме калмари и домакинята все питаше гостите (по типичен гръцки маниер): Ине малака?- Крехки ли са ?…. Крехки ли са? А пък те: Не, не, поли малака, поли ностима, миа хара…. Да, да много крехки…много вкусни, много добре…..

              

      Пояснение:
Размразяваме бързо калмари (или риба) като ги потопим в леген пълен с вода.Почистваме калмари като отстраняваме прозрачния кокал, изкормваме вътрешностите, измиваме под течаща вода като бъркаме с пръст в коремчето, за да проверим дали няма следи от пясък. Другата част, главата с пипалата, отстраняваме очите и устата, която прилича на твърда бяла топка, с челюсти и се намира в центъра на пипалата, Ако калмарите са големи, нарязваме на ленти с ширина 3 см, ако са малки ги оставяме цели. Измиваме, посоляваме и оставяме да се изцеждат в гевгир, като ги разбъркваме периодически за да изтече отделилата се вода.
В тавичка сипваме брашно. (Идеалната смес е 50-50 брашно за обща употреба и жълто грисово брашно подходящо за селски хляб). Набрашняваме на малки порции калмарите, прехвърляме в друга тавичка, изтръскаме излишното брашно и пържим в горещо масло, в дълбок съд, на малки порции за кратко време.

      Успех!

Супа от боб мунг (папуда)

March 13, 2014, 2:20 am

≫ Next: Бакалярос скордаля

≪ Previous: Калмари пържени

$

0

0

        Πράσινα ψιλοφάσουλα καλαματιανά σούπα  (прасина псилофасула каламатиана супа)

Дребният зелен боб, познат в България като боб мункили папудае бил преди време една от основните културите отглеждани в региона на Месиния (Месина). Трудно се произвеждал, но този вкусен продукт не  липсвал от дома на всяко семейство през тези години. С течение на времето хората престанали да го сеят и днес присъства на пазара главно внос от далечни страни.
      Супата, правена с него, псилофасула супа е ястие характерно за Месиния и на вкус напомня на лещата. Често я наричат псилофасула каламатиана супа, а самият боб - фасоля каламатиана или рувица (ρουβίτσα). До колкото ми е познато не се прави в други райони на страна.
       Тази бобена култура, изчезнала и поради това, че радикално се променили хранителните навици на местните, била напълно забравено като ястие дори и от семейства, които се прехранвали от производството й. Така се стигнало до днешни дни, малко хора да познават и готвят този боб.          Източник


     

   Допълнено на 15/03/2014:    При разговор с местен земеделец запитах дали помни времената, когато хората са сеели псилофасула и ми каза, че навремето 50% от културите засявани в равнината на Месиния са били от този. боб. Супата от него се приготвяла задължително на Разпетия Петък и била единствената сред варивата, която е лесно смилаема и не образува газове. Попитах дали е вярно, че този сорт вирее само в Месиния и ми потвърди, като допълни, че в останалата страна се опитвали да го засеят, но не връзвал. Попитах защо са спрели да го сеят и ми каза, че било нерентабилно и земеделците предпочели други култури, от които имат по-голяма печалба. Също така ми каза, че наскоро видял ниви в района, засети с псилофасула и грах (който навремето също е бил култивиран), като в последствие разбрал, че и двете култури не завързали плод и били изкоренени. Неуспехът се дължал на вносните семена, които се оказали различни от едновремешните сортове.

    С новата тенденция да се набляга на здравословното хранене се преоткрива високата му хранителна стойност и печели нови почитатели. Много е полезен, когато се консумира в сурово състояние, съдържанието в него на витамин С и протеини се увеличава неколкократно, когато се приготвя във вид на кълнове. Съдържа растителни протеини, сложни въглехидрати, диетични фибри, витамини и минерали (Съдържание на минерали в mg /100 :калий (1028), магнезий (166), манган (1.2), желязо (6.5), цинк (2.1), селен (13)).Подходящ е за вегани, не съдържа глутен, лесно смилаем е и не образува газове,

     Научих се да приговям тази супа се от моя мъж и понеже му е от любимите, присъства веднъж месечно на нашата маса. По консистенция е по-гъста в сравнение с българските супи и напомня на леща яхния.
По повод на постите бих искала да споделя с вас рецептата :

Продукти: 500 гр. боб мунг 2 глави кромид лук 1 с.л доматено пюре 1/2 ч.ч. зехтин 2 стъка сух риган сол на вкус

Приготвяне:
Измиваме зърната и слагаме в тенджера, в която наливаме вода, приблизително 2/3 от обема й, похлупваме с капак и оставяме да ври, след около 30-35 минути на повърхността започват  да се отделят люспите на боба. С решетена лъжица обираме старателно люспите, докато спрат да се събират на повърхността. За да се излющи добре боба е нужно да има достатъчно количество вода в тенджерата и да ври на силен огън, ако водата е намаляла допълнете още, но с оглед на това, че супата да не се разреди прекалено . За да се излющи максимално боба, похлупете тенджерата и изчакайте да кипне, в този момент загребете образувалата се люспи на повърхността.

След това добавете лука, нарязан на дребно (аз го задушавам отделно с малко зехтин, за да съкратя общото време за готвене на супата), 1 с.л. доматена салца, 1/2 ч.ч. зехтин, и 2 клона риган, на които дръжките ще излизат от тенджерата. Разбърквайте периодически и следете да не загори. Оставете да ври (около 20-30 мин), докато се сгъсти и загасете котлона. Извадете клонките риган, сервирайте и овкусете с оцет или лимон.

		Супа от боб мунг (папуда)  Πράσινα ψιλοφάσουλα σούπα Разгледайте на албума

* Ако нямате риган на клонки, използвайте 1 кафяна лъжичка стрит от пакетче,
** Аз добавям зехтина на два пъти, малка част в средата, когато слагам лука и домат. пюре и останалото 5 мин преди да е готово ястието.

** Съществуват и други вариации на супата:
 някои домакини, не слагат доматено пюре и овкусяват само с лимон,
-други подправят с клонче розмарин, вместо риган или и двете
-други подправят с дафинов лист и риган
-други добавят нарязани морков и луковица от целина, без доматено пюре.
Да ви е вкусно!

Бакалярос скордаля

March 18, 2014, 2:13 am

≫ Next: Бисквитки с орехи и шоколад

≪ Previous: Супа от боб мунг (папуда)

$

0

0

На 25 март в Гърция във всяка къща по традиция се приготвя бакалярос и скордаля. Този обичай се свързва с религията, тъй като по време на Великденските пости църкавата позволява на вярващите да ядат риба само два пъти, на Благовещение и на Цветница.

Защо обаче този вид риба? Осолената риба треска е вписана в традиционната гръцка кухня от много години насам, тя не в гръцки продукт и се внася в страната от 17 век. Причината е чисто практическа. Можела да бъде транспортирана и съхранявана без проблем и да задоволява нуждите на населението в планинските части на страната, които нямали достъп до прясна риба. Поради тази причина била наречена още „планинска риба”. Същевременно цената й била достъпна за всеки джоб и се считала за народна храна. В днешни дни уловът й намалява поради изчезване, а цената й е доста покачена.в сравнение с миналото.

По разказите на местни жители в Месиния, класическо мезе за узо и вино в кафенетата било вакалаос, който само измивали от солта, режели на тънки филенца, запичали на плочата на стофа ( печка с дърва, служи за отопление и за готвене) и овкусявали със зехтин и сок от лимон.



В Гърция с думата бакалярос или вакалаос наричат две различни риби, които си приличат, но са от различни семейства. Едната, за която е по-правилно да се използва думата вакалаос от наименованието на рибата на испански bacahlau е атлантическлата треска (Gadus morhua), която се предлага на пазара консервирана в сол (ο παστός βακαλάος).



Другата, европейската мерлузата (снимка) , наричана още европейски хек, (Merluccius merluccius), се предлага прясно охладена или замразена (ο Μπακαλιάρος), като по тарабите на рибарските магазини обаче ще я срещнете изписана като вакалаос (Βακαλάος).  Накратко, двете наименования като общо се бъркат и в повечето случаи единствено по смисъл различаваме за кой вид става въпрос.



 Осолената треска внос от Исландия и Норвегия е най- предпочитана заради вкусовите си качества. Когато купуваме риба внимаваме да има плътно месо, да има хубава форма, солта, да блести и , цветът на месото да бъде колкото се може по-бял. Отбягваме да купуваме риба с пресъхнало, пожълтяло или потъмняло месо.



Вкусното, сочно и бяло месо на осолената треска, позволява да бъде приготвяно по различни начини. Най-много рецепти за нея ще откриете в португакската и испанска кухня, тъй като португалските и испанските мореплаватели първи започнали да я използват като търговски продукт. Те често кръстосвали студените северни морета и обработката със сол и изсушаване е открита от тях (около 1400г). По късно (1640г.) този метод станал познат на норвежците. Осоляването ставало на корабите, а изсушаването върху скалите, през пролетта.
 
Хранителна стойност:
Месото на 1 кг. осолена треска е равностойно по хранителна стойност на 3,2кг. прясна риба.
То е много добър източник на Омега-3 ,на витамините В6 (участва в метаболизма на омокистеина, като намалява нивата му в кръвта и по този начин предпазва от артеросклироза и сърдечни болести). Освен това е много добър източник на В12 , на витамин D и селен.
В 100 гр. осолена треска се съдържат 160 калории, 38 гр. протеини, 1 гр. мазнини, 60 гр. калций, 1,60 mg желязо.

От черния дроб на рибата се извлича рибено масло (μουρουνέλαιο), ценен източник на витамин А, D, K, маслените киселини (EPA and DHA). Превантивното приемане на рибено масло от деца предпазва от рахит.

Хайверът на рибата е известен на пазара в Гърция като тарамас. Висококачественият тарамас има розово-жълт цвят, за разлика от евтиния вариант, с розово-червен цвят, поради високия процент на съдържание на доматено пюре.

В гръцката кухня съществуват много ястия, които се приготвят с вакалао (осолена треска), κато общо най-любим е класическия вариант- бакалярос паниран и пържен поднесен със скордаля (βακαλάος σκορδαλιά).
Други известни ястия са рибни кюфтенца, бакалярос плакия, бакалярос със спанак, бакалярос с доматен сос.

Дори съществуват ястия характерни за различните краища на страната.
Така например Месиния гастрономически се свърза с бакалярос циладя (Μπακαλιάρος τσιλαδιά), което представлява рибна яхния с едронарязан лук на филийки и черни стафиди, приготвен в тенджера и бакалярос савори (Μπακαλιάρος σαβορί), изпържена треска с доматен сос.
За Керкира и Йонийските острови е характерна баницата с бакалярос, бакаляропита.
Рибните кюфтенца са специалитет от остров Парос (Μπακαλιαροκεφτέδες), а сармичките с вакалао (Ντολμάδες με βακαλάο)  от остров Лерос.
Характерното ястие за Цикладите е бакалярос брантада, (бакалярос печен на фурна с чеснов сос подобен на скордаля).
На остров Крит приготвят бакалярос готвен с нахут.

Докато с мерлузата (хек), за която казахме, че пак се нарича бакалярос се приготвя рибна супа с зеленчуци (картоф, морков, лук, целина), печена на скара или пържена.
 
Как се подготвя осолената риба треска за готвене?
Рибата се изтръсква от солта и се нарязва на парчета, като се изрязват перките. Измива се и се слага във дълбок съд с вода, като се изкисва в продължение на 1-2 дни и се сменя водата на 3-4 часа. За да се отсоли по-бързо е нужна 3-4 литра вода за всяко кило месо. Ако времето е топло е най-добре е да се съхранява по време на изкисването в хладилник, за да не се вмирише. След като се отсоли, парчетата се оцеждат от водата и се готви по предназначение.




(Снимките са от различни моменти, понякога не изрязвам перките на рибата, когато е предназначена за пържене, защото така ми е по-лесно да отделя малките костици от месото. Въпрос на лично предпочитание.)



Европейски хек (мерлуза)
Треска
Търговски каталог на риба треска
Търговски каталог на риба треска
Списък на още риби тук
Енциклопедия със снимки на риби

 
Да ви е вкусно!